Публикувано за първи път в Ах, Мария: Обсебена от Античността, 2011, стр. 206
Пиндар (518-438 г. пр. Хр.) е може би най-известният (и добре запазен във времето) поет, писал хорова лирика – творби, изпълнявани на тържествени случаи от хор с музикален акомпанимент. Произведенията му са посветени на победители в четирите общоелински игри – Олимпийски, Питийски, Немейски и Истмийски..
Единадесета олимпийска ода е посветена на победителя в юмручен бой в Олимпийските игри през 476 г. пр. Хр. Агесидам от племето на западните Локри. Това племе са намирало в Италия, за разлика от другите две локрийски племена, които според схолиаста се намирали съответно в близост да Етолия (Средна Гърция) и о. Евбея (до Атика). Одата започва с общи разсъждения, за да премине в средата конкретно към фокуса на възпяването, след което да изведе индивидуалния успех на по-високо ниво. Прославата на племето, от което е победителят, е завършена с последното двустишие (ст.20-21), където на преден план се извежда константността на вродения нрав, който, конкретно за Локрите, е представен по-рано в одата (ст.17-19).
Случва се на хората време, когато от много ветрове
има нужда; случва се и да е нужна небесна вода
от дъждовните деца на облака;
ако някой с труда си благоуспява , сладкозвучни химни -
предвестници на идните му дела , 5
се изпълняват и са верен залог за великите му постижения;
такава беззавистна похвала за победителите в олимпийските игри
се посвещава; а и нашият
език това да стори иска,
но от божеството човек с мъдър дух цъфти така. 10
Знай сега, Архистратово
чедо, заради твоите, Агесидаме, победи в юмручния бой
украса към венеца от златна маслина
сладкопееща ще възпея,
възхвалявайки рода на западните локрийци. 15
Там, в тържествената процесия, вървете, Музи,
обещавам ви, не негостоприемна войска,
нито неопитни в изкуството люде,
а мъже изкусни и в мъдростта и в копието да спохо -
дите. Понеже вродения си нрав нито червената лисица, 20
нито ревящите лъвове биха променили.