За ценителите на римската култура Ара пацис (т.е. „олтарът на мира“) е задължително място за посещение в културните маршрути из Вечния град.
Издигнат по нареждане на Сената, монументът е посветен на богинята на мира (Pax на латински) в чест на мира, който принцепсът (или, хайде, почти първият император) налага в териториите на вече огромната римска държава след като се завръща от тригодишна кампания в Галия и Испания. Първоначално е разположен в североизточния ъгъл на Марсово поле, от западната страна на Via Flaminia, на около една римска миля отвъд помериума – сакралната граница, отделяща културното пространство на града от заобикалящия го свят.
Като символ Ara pacis олицетворява т.нар. Pax Augustana или почти 200 годишния период на „мир“, в който Римската държава постига огромно териотиарлно разширение и относителна стабилност. За начало се смята встъпването на Цезар Август като принцепс през 27 г. пр. Хр., след като е победил Клеопатра и Марк Аврелий, а за край – смъртта на Марк Аврелий, императора философ, през 180 г. сл. Хр. Разбира се, понятието е продукт на силна идеологическа пропаганда, а Тацит иронично контрира може би цялото захласване с цитат в съчинетието си за пълководеца Гней Юлий Агрикола (управител на Британия през 77/8-83/4), който би гласлял на български нещо като:
„Където създадоха опустошение, го нарекоха мир“.
Това, което прави посещението на днешния музей Ара Пацис, толкова впечатляващо, обаче, е съоръжението, сградата, изградена около него през 2000 г. от архитекта Ричард Майер. Воден от възхищението си към бялото и светлината, американският архитект облича античния монумент в пространство и въздух. Минималистичната красота и безпощадно леката геометрия, на които каменния олтар се противопоставя с тежеката си концентричност, се съчетават със светлия камък, създавайки хармоничен баланс, в който окото си почива.
Изключително ненатрапчивото архитектурно решение всъщност хем поднася Античността по един приятен и достъпен начин, хем доставя допълнитело удоволствие с деликатното си и прецизно присъствие.
Майер конструира още няколко музея – този на съвременното изкуство в Барселона, за декоративно изкуство във Франкфурт. Места, които трябва да се видят.