Музеят за изкуствата на двадесет и първи век (Museo dei arti del XXI secolo) на Заха Хадид и Патрик Шумахер в Рим e открит през 2009 г. след близо 10 години работа.
Фасадата откъм улицата, съвсем вписваща се с останалите наблизо, не предполага развихрянето в пространствените форми, които стоят отзад.
Музеят на места ми напомняше на космическа станция от фантастичните форми, с изчистена до прости форми естетика, контраст, опиращ се на минималната двойка черно-бяло, светлина-сянка.
Заха Хадид е известен архитект, който преосмисля класическата употреба на линията и пространствените обеми.
При проектирането на музея освен употребата на пространствата от старите бараки, се води и от пътя на естествената светлина, която се отвежда до вътрешността на зданието със специална покривна система.
Вътрешните линии водят зрителя из различните обеми и слоеве на музея по неочаквани, неправолинейни маршрути, свързващи различни по пространственост помещения.
Основополагащ мотив в оркестрирането на нивата и преходността между залите е бил непрекъснатостта и преливането (continuity) на пространството, но и хаотичната флудност на съвременния живот.
Основните акцентни елементи, с които това внушение е постигнато са голите бетонени стени, по-често огънати, кривите чери стълбища и специфично „дишащия“ покрив.
Музейното пространство е разчупено и достъпно за окото от множество перспективи, нива и гледни точки, което мултиплицира преживяването на наблюдаваните изложби през повече от една посока на погледа.
Изчистеният интериор освен, че подпомага фокусът да падне върху експонатите, в известен смисъл и предоставя достатъчно празно място погледът да се разтовари и отпочине. Мащабите на пространствата допълнително допринасят за ефирността на преминаването през музея.