Имам само две ръце
и усещането за света
но съм пълен с роби
спомените ми се разбягат
и тялото отстъпва
на сливането от любов.
Когато се навдигна, небето
ще бъде мъртво и разграбено,
аз самият ще съм мъртъв,
мъртво желанието ми, мъртво
нехармоничното блато.
Другарите не казаха,
че има война
и че трябва
да се носи огън и храна.
Чувстам се разпръснат,
изправен пред граници;
смирено ви моля
да ми простите.
Когато телата отминат,
ще остана самичък,
разнищващ спомена
за клисаря, вдовицата и лаборанта
които обитаваха бараката
и не бяха открити на зазоряване
това зазоряване
повече нощ от нощта.
(1940)