Слънцето все си е същото и небето все синьо
сега е синьо, съвсем чисто синьо,
сега пък е сивкаво, черно, почти зеленее…
Но никога не е в цвят неочакван.
Светът не се променя.
Дърветата се отрупат с цвят,
с листа, плодове и врабчета
като машини за зеленина.
И пейзажите не се преобразяват.
Не пада зелен сняг,
няма летящи цветя,
Луната няма очи
и никой няма да ѝ ги изрисува.
Всичко е същото, механично и точно.
Само долу хората са си хора.
Хлипат, пият, смеят се и храносмилат
без въображение.
(1948)
Жозе Гомеш Ферейра
(9 юни 1900, Порто – 8 февруари 1985, Лисабон)