Идва време, в което не се казва повече: Боже мой.
Време за абсолютнто изчистване.
Време, в което не се казва повече: любов моя.
Понеже любовта се оказа ненужна.
И очите не плачат.
И ръцете плетат само грубата работа.
И сърцето е сухо.
Напразно жените хлопат на вратата, няма да отвориш.
Остана сам, светлината угасна,
Но в мрака очите ти просияха огромни.
Пълен със сигурност, вече не знаеш как се страда.
И нищо не очакваш от приятелите си.
Няма значение, че идва старостта, какво е старостта?
Раменете ти държат света
и той не тежи повече от детска ръчичка.
Войните, гладът, споровете в сградите
Доказват само, че животът продължава
И все пак не всички ще се освободят.
Някои, смятащи спектакъла за варварски,
Биха предпочели (по-фините) да умрат.
Дойде време, в което не се бърза да умреш.
Дойде време, в което животът е ред.
Просто животът, без мистификация.