Има ги тези дни в които предусещаме в къщата
руините на къщата
и в тялото
смъртта на тялото
и в любовта
края на любовта
тези дни
в които да хванеш автобуса е в същото време да го изтървеш
и да пристигнеш на време е да стигнеш вече твърде късно
не е нещо което се обяснява
просто дни в които отново знаем
каквото винаги сме знаели и всички знаят
че дървото е просто това което се вижда точно преди пепелта
и въпреки всичките животи които има
всяка котка
е трупът на една котка
Ана Мартинс Маркес,
от Книга на подобията