In Natali Christi Diem
Εἰς τὸ γενέθλιον τοῦ Σωτῆρος ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, Λόγος.
[56.385]
Тайнство чудно виждам и преславно. До ушите ми стигат овчари – свирят не пустинна песен, а небесен химн. Ангелите пеят, архангелите прославят, херувимите химнословят, серафимите славословят, всички празнуват, виждайки Бог на земята и човек в небесата. Горното е долу по благоволение и долното – горе заради човеколюбие. Днес Витлеем заприлича на небето, вместо звезди приема химнословещите ангели, вместо слънцето – прави място за истинското слънце на правдата. И не питай как: понеже когато Бог иска, редът на природата се побеждава. А поиска, можа, слезе, спаси; всичко се събра с Бога. [56.386] Днес Този, Който е, се ражда, и Този, Който е, става това, което не беше. Понеже бидейки Бог, става човек, без да изстъпва от това да бъде Бог, нито стана човек като излезе от божествеността, нито пък с израстване от човек стана Бог. Но бидейки Слово, поради безстрастието Си стана плът, като остана неизменна природата Му.
(…)
[ 56.387] (…) Днес роденият неизречимо от Отца се ражда от девица. Неизговоримо е за мене. Но по природа преди вековете се е родил от Отца, Родилият го знае – и горното Му истинно рождение, и нелъжовното Му рождение долу. Наистина Бог от Бога се роди, и наистина като човек Същият от девица се роди. Горе сам от Единствения, Единороден, долу – сам от сама девица, Единороден, Същият. Както е богохулно да допуснем майка за рождениетому горе, така и за рождението Му долу – отец. Отец без промяна роди (ἐγέννησε) и девицата нетленно роди (ἔτεκεν), понеже нито Бог претърпя промяна, като роди, понеже роди божествено и достойно; нито девицата претърпя тление, раждайки, понеже роди духовно.
Както няма разказ за горното Му рождение, [56.388] така и за идването Му в крайните времена не бива да се разпитва. Че девицата роди, знам днес; и че Бог роди извън времето, вярвам. А начина на рождението съм се научил да тача с мълчание и да не се заемам да разпитвам чрез слова. Понеже относно Бога човек не трябва да се занимава с природата на делата му, а да вярва в силата на Този, Който ги върши. Природен закон е, когато жената, въвлечена в брачно общение, роди; но когато девица, неизкусна в брака, раждайки, се яви отново девица – това е свръхестествено дело. Това, което е според природата, може да се изследва, а това свръх природата – да се почита с мълчание; не като нещо за отбягване, ами като нещо неизречимо и достойно да се тачи с мълчание. (…) Какво да кажа и какво да говоря? Виждам раждащата, виждам Родения, как се е родил обаче, не съм бил свидетел. Природата е победена, побеждават се границите на [естествения] ред, когато Бог иска. Понеже не по природа стана делото, но чудото стана отвъд природата. Понеже природата стана недействена, а волята на Господаря – действителност[1]. О, благодат неизречена! Единородният преди вековете, неявеният и едносъставният, безтелесният, слезе и влезе в тленното ми и видимо тяло! Защо? За да ни учи, бидейки е видим, и като учи за невидимото, да води за ръка. (…)
Не, Той не се покори на природата, но като Господар на природата въведе нов начин за рождение, за да покаже. Понеже като стана човек, не се роди като човек, но като Бог. Днес от девица произлезе, побеждавайки природата, надминавайки брака. Понеже подобаваше на господаря на светостта да произлезе от чисти и свети предци. Той е този, който в древността оформи Адам от девствената земя , и от Адам без да има жена, оформи жена. Както Адам без жена износи жена, така днес и девицата без мъж роди мъж. (…)
Понеже както женският пол задлъжня към хората заради заради това, че от Адам без жена произлезе жена, затова [56.390] днес девицата роди без мъж, отплащайки на мъжете дълга заради Ева. За да не се смята за голямо нещо, че Адам е родил жена без жена, заради това и девицата без мъж мъж роди, така че на всички да се покаже равночестно чудото на природата. (… 56.391…)
И така, да празнуваме, да се веселим! Понеже е чуден начинът за празнуване, както е чуден и разказът за рождеството. Днес се развърза древната връзка, дяволът се посрами, демоните побягнаха, смъртта се унищожи, раят се отвори, проклятието изчезна, грехът беше отстранен, блуждаенето се прогони, истината се възвърна, и словото на благочестието се разпръсна и се разтича навсякъде. Горният живот се пося на земята, ангелите общуват с хората и хората разговарят заедно с ангелите без страх. Поради що? Понеже Бог дойде на земята, човекът – в небесата и всичко се смеси. Дойде на земята, бидейки целият в небесата; и както беше целият в небесата, е целият на земята. Бидейки Бог, стана човек, без да се отрича от това да бъде Бог. Бидейки слово безстрастно, стана плът. За да се засели между нас, стана плът. Понеже не стана Бог, но беше [такъв]. Затова стана плът, така че Този, Когото небето не побираше, Го прие ясла (…)
Преводът е по Migne, PG 56, 385 sqq.
Авторът на използваното изображение е Tausha Schumann.
[1] ἤργησε γὰρ ἡ φύσις, καὶ ἐνήργησε τοῦ Δεσπότου τὸ βούλημα. Буквално „природата беше оставена бездейна, а волята на Господаря се изъплни“. Оригиналът играе с близко звучащите аористни форми на два различни глагола – ἀργέω „бездеен съм“ и ἐνεργέω „осъществявам“ (от ἐνέργεια букв. „одействителностяване“, иначе „действие, дейност, деятелност, осъществяване“ и пр.).