Фарнц Седлачек е австрийски художник от историческия прелом в началото на ХХв. Роден е в края на ХIХв. в Брецлау, днешен Вроцлав (Полша). Представител на т. нар. движение Нова вещественост/предметност (Neue Sachlickkeit, New Objectivity, Новая объективность).
Зародило се като противореакция на абстрактното изкуство от първите десетилетия на века, движението дължи името си на Густав Хартлауб – директор на изложбения музей в Майнхайм. Формулировката се появява по повод провеждането на изложба за съвременна живопис през двадесетте години на века. Концептуалното оформление, от друга страна, е дело на изкуствоведа Франз Ро (Мюнхен), който формулера направлението в книгата си Постекспресионизъм (Nach-Expressionismus). Повече за цялостното разгръщане на това течение в германоезичния свят може да се прочете, примерно, тук.
Самите картини на Седлачек са забележителни с привидния си отказ от похватите на експресионизма и детайлното си очертаване на действителността. Действителност, която обаче, се е оттегля от реалността, или поне подканя зрителя към някакво друго място. Фино вплетенана мистика от платната напомня по някакъв начин за атмосферата на Джорджо де Кирико и меланхолията на метафизичното му изкуство. Платната на белгийсикия художник Пол Делво също стоя в определена диалогична близост, споделят близка атмосфера, вероятно поради същата си близост със сюрреалистичната палитра (Делво се присъединява към този кръг след като вижда картинита на де Кирико и Магрит през 1936 в Брюксел, Palais des Beaux-Arts). Всъщност картините на Седлачек остават стъпили силно във водите на Сюрреализма, без все още да се черяпт от пълния му потенциал. Цветовете и образите сякаш си играят със съноподобни сюжети, криещи нещо страшно – не понеже е непознато, а именно защото е известно, няма нищо ново, реалността не е странна, но всъщност нещо се крие.
В началото на Втората световна война Седлачек е мобилизиран на фронта, от където впоследствие (Полша, февруари 1945) се води изчезнал. Още за художника може да се разгледа и прочете на официалния му сайт.
Uah, very spatial paintings, 3D-like, you can almost enter the scene. They remind me of Caspar Friedrich with his high-and-low emphasis, mountains so high and well structured. And of Ferdinand Keller with his 3D-like shapes and gloomy atmosphere, wouldn’t you say? Only the touch of surrealism is missing. Interesting, very interesting.
Nice reading you.
(Cami from Romania, Coptic course 🙂 )
Thank you, Cami! Very nice having you here 🙂