В последния брой на списание Филологически форум (14, 2021/2), гостувам в рубриката Пътуващи думи с текс за Виена. Или опит за текст, подкрепен повече с образи.
Впрочем, в предишния брой могат да се видят още снимки оттам в началото на някои от рубриките.
*
Когато бях поканен за споделя думи за Виена, приех с ясната мисъл колко трудно ще се подчиняват на думи онези пластове от съзнанието, които обикновено остават тихи и аха-аха подават някой свой крайник от сенчест ъгъл, долап в стената зад картината, чекмедже в забравения бюфет в къщата на село, и то, ако интуицията хвърли подходяща светлина. Но не понеже градът бяга от ословесяване или понеже е чужд и студен, оттам – недостатъчно обживяем и несвойствен на някакво говорене, което да не се простира само до изреждането на тривиални дати, факти, личности и места.
Тъкмо обратното прави Виена толкова трудна за описване, споделяне… (продължението през този линк към броя ).