Обичам имена със сонори и гласни. Сякаш в най-голяма степен запазават течната природа на речта, еманципирана, но все още близка до напевните потоци на гласните, съвсем близо до „първичия бульон“ на езика, както бихме могли да си го представяме, и каменните опорки на някоя друга съгласна по пътя, върху които е прохождал смисълът. Има нещо живо и кадифено в тези имена, нещо нежно и жилаво в крехките си нишки.
Иван Йован Йоан от Ἰωάννης (ioánnēs) от יוחנן (yoḥanan) от יהוה (YHVH) חנון (ḥanon) тоест „Яхве/Йехова е милостив“. חַנּוּן (ḥanun) като прилагателно се среща предимно, когато се говори за Бога, рядко придобива форми за женски род и множествено число, затворено в единичността и посветеността си към Единствения, сякаш донася тази отделеност и към името. Същият облик има и страдателното причастие на глагола за „проявявам милост, великодушен съм, състрадавам някому, милостив съм, отнасям се мило“ חָנַן (ḥanán). Оттам подава ръка към арабските си роднини, където от същия семитски корен حَنُون (ḥanūn) носи в себе си значения като „мил, нежен, привързан, предан, любящ, любвеобвилен, милостив, състрадателен, благ, благосклонен…“
Гласът на викащия в пустинята, прокарващ пътя за Помазаника, който Го „пред-тичва“, покрива цялата мисия с плащеницата на името си. И името застава като знаме, знак, знание и значение, като постоянна маркировка на цялата евангелска история, непрестанно протичаща кръвоносна мрежа после в посланията и в Откровение, постоянно напомняне, стабилен и несекващ исон под всички гласове, който подплътява новозаветния текст – „Бог е милостив“.
Впрочем в арабски името на Предтечата и Евангелиста влиза по два начина. Първото е „домашното“ арабско съответствие, което се среща в Корана – يَحْيَى (yaḥyā). Второто се открива в християнски контекст и е явна заемка от общия гръцки – يُوحَنَّا (yūḥannā).
В различните езици името губи или пази част от оригиналните си фонетични елементи. При нас, влязло от гръцки (условно казано – два пъти, веднъж книжовно и веднъж през народните говори, вероятно от ранна двуезична среда с гръкоезично население), загубва толкова характерния семитски звук ḥ в средата си (т.нар. беззвучен фарингален фрикатив). Латинският донякъде намеква за него с лекото h в Iohannes, което обаче рано пада и тази липса влиза, освен навсякъде почти другаде, и в келтските езици.
Там е красиво. Староирландски заема латинската форма на името като Iohain (i-то преди n вероятно просто показва, че последната съгласна е мека, т.е. казано в системата на ирландски – slender, а не broad, т.е. не веларизирана), откъдето в съвременния език остава Eoin /ˈo.(ɪ)n̺/, синонимът на Sean/Seaghan. Eoin с нямото си начало, полустъпка във въздуха, която сякаш отброява хороводния ритъм, без обаче да го изтактува, като докосне земята с крака си. Вероятно някога понижено е, наследило и-кратко-образния звук, после изчезва, погълнато от удареното о, ядрото на фонетичната цялост. Или писано по някаква традиция, която никой не помни, както по-голямата част от ирландския правопис, все толкова увлекателен, независимо колко човек свиква с него.
Уелски и Ieuan /ˈjeɨ̯.an/ на север, /ˈjei̯.an/ на юг. Кой знае какви звукови преливания и правила са довели до този облик, бих предположил, че о-то от латинската дума се е вдигнало до е покрай началното „високо“ i, между о-то и а-то, съвсем подобно на ситуацията при нас, се е вмъкнало на помощ нещо подобно на у или в, отбелязано с u (т.е. представям си някакво *iouan), което изглежда също се е „вдигнало“ до ü и после към i (както май навсякъсе в този език). Впрочем, има си и Ifan и Iwan, които се произнасят както при нас и от които идва в английски Evan.
*
Всяка година откривам нещо ново покрай това име. Тази – че арменските му родини са Ованес и Оник – Հովհաննես (Hovhannes), Օհան (Ōhan) от староарменските Յովհաննէս (Yovhannēs), Յոհան (Yohan). Човекът, с когото деляхме един чин, ме срещна за първи път с тях, а аз прогледанх за симетрията доста по-късно.
#rhêsis е поредица от кратки текстове, които споделят радостта от езика и красотата на свързаността му – вътрешна и външна. Те не целят пълна научна изчерпателност, макар че стъпват върху такава основа. Досега са се появявали в една или друга форма тук, събирането им в едно течение е експеримент както за/с мен самия, така и за/с границите на подобно писане.