ⲁⲡⲟⲩⲉⲓⲛ ⲙⲡⲉϩⲟⲟⲩ ⲡⲱⲧ· ⲁϥⲕⲁⲡⲕⲟⲥⲙⲟⲥ ϩⲛⲟⲩⲕⲁⲕⲉ· ⲟⲩⲕⲁⲕⲉ ⲛϭⲟⲙϭⲙ· ⲛⲁⲓ ⲧⲏⲣⲟⲩ ⲁⲩϣⲱⲡⲉ ⲉⲙⲡⲁⲧⲉⲡⲉⲭⲣⲓⲥⲧⲟⲥ ϣⲧⲁⲙ ⲛⲛⲉϥⲃⲁⲗ
Светлината на деня побягна, светът падна в мрак, мрак, който можеше да се докосне. Всички тези неща станаха преди Христос да си затвори очите.
Псевдо-Атанасий, За душата и тялото
Периодът на намалената светлина на север се нарича den mørketid, времето на мрака (някак не просто мрачно време, такова може да се промъкне и през лятото, през юни особено). Най-вече над полярния кръг, където през зимното полугодие слънцето не се показва над хоризонта, „безслънчево време“ (vinterhalvåret nord for polarsirkelen da sola ikke når over horisonten, solløs tid казва букмол речникът).
Иначе от старонорвежкото myrkr (myrkt var af nótt нощта беше мрачна; gørði myrkt стана мрачно, тъмно), роднина на англ. murky/mirky, относително еднакви и по значение. С едно праславянско премятане на съгласните и се стига до мрак. Покрай българското мръква(м), винаги безлично, понеже не се ползва от живи или одушевени субекти (макар че те могат да помръкват). Около него целият славянски рояк със значения между потъмнявм и мигам, или пък и двете. Само при сърбохърватското mrk се запазва нещо близко до употребата в български – слънчево затъмнение, еклипсис.
По-неясни са нещата дали са дошли от индоевропейския корен за тъмен (*h₂mergʷ- ) или за потъмнявам (*mergʷ- ). Мрачновата работа. От първия идва гръцката ἀμορβός тъмен, какато и márgas в литовски, цветен. Според Дерксен сродно с готското maurgins утро, оттам и с всички познати германски думи да сутрин, на практика; сигурно покрай сумрака преди зазоряване. Още по-тъмна работа. Пак според него вързан и с лит. mérkti „да си затворя окото“, сигурно и mirkšėti „мигам“. Така потъмняваме света.
– Само си дръжте очите отворени, за да сме сигурни,че сте тук.
Този страх от изтръването на нечие присъствие, от рязкото настъпване на нищото, изличаващо брънката на средата, на навика на живеенето, на средата в която са налични, не, в която *присъстват* други човешки същества. „За да сме сигурни, че сте тук“, защото ако човешкото се изплъзне, нещата потенциално се изтичат между нежните вериги на контрола и пред тази стихия по-скоро мълчим, понеже Бог знае какво и как ще се п(р)ояви тогава. А щом не сме сигурни, къде ще сте?
„Само си дръжте очите отворени“. Защото сякаш най-естествената защитна реакция е изключването. Само дето изключването е винаги включване. Не е много ясно към и в какво, но е включване. На нещо друго.
#rhêsis е поредица от кратки текстове, които споделят радостта от езика и красотата на свързаността му – вътрешна и външна. Те не целят пълна научна изчерпателност, макар че стъпват върху такава основа. Досега са се появявали в една или друга форма тук, събирането им в едно течение е експеримент както за/с мен самия, така и за/с границите на подобно писане.