یا نور العين
/yâ nûr al-3eyn/
О, ти, светлина на очите
Връзването на това, което се вижда, с това, което гледа.
Арабската дума (nûr, pl. anwâr) освен лично име (мъжко и женско) се свързва и с корен, който носи идеята за “процъфтяване, цъфтене”. Също и за огън (nâr). Не само в арабски, поетите са наричали любимите си „светлина на очите ми“, за да го свържат с неща като „живот мой“. Стара фигура, която се открива поне още при латинските поети.

Lys. Наследява старонорвежкото ljósr и цялата огромна мрежа индоевропейски братовчеди, ето няколко на посоки: гр. λύχνος ‘светилник’, уелс. llygad ‘око’, лит. laũkas ‘поле, открито пространство’, лат. lūcus ‘свещена гора’…
На славянска почва някои го свързват с *lučiti, откъдето случва, улучва. Други, и тук съм по-съгласен, въпреки някои неясноти във фонетичното развитие – с лъч. Но най-красива сякаш е връзката с луна, чиито праславянски лик се реконстуира като *lowks-na (в старопурски – lauxnos ‘звезди’; вж. и перс. لوخن loxan ‘луна’ от *luk-s-ḱós), така навързано и с лат. lux и lumen (от *louks-men) и lucerna. От друга прастара произодна с общо значение „“ – От другата степен на същия корен – глаголите за „светя и сияя“ (и оттам понякога ‘гледам’) като гр. λεύσσω (‘гледам, виждам, поглеждам’, но и във връзка с λευκός ‘бял’), лат. luceo ‘осветявам’, перс. روخش ruxš ‘светлина’ и روز ruz ‘ден’.
Персийската Нова година, Ноуруз е денят на пролетното слънцестоене, понеже е букв. Нов ден, светлината почва да расте, стремглаво.

От латинските наследници сякаш най-значително в красотата си са името на Просвещението във френски – Les Lumières, букв. ‘светлините’. Някак си винаги в ума ми се появява северното сияние, като си помисля за това назнатие. В немски Aufklärung, букв. изясняване. Острите ръбове на кристалния ум, който би трябвало да доведе повече светлина. Режещата яснота на зимното слънце с убийствената му приветливост.
Впрочем, славяското наименование е относително хубав превод, запазващ връзката си с по-ранните старобългарски преводи на християнска литература. В доста произведения от отците на църквата се срещат изрази, изразяващи по един или друг начин идеята за “просветяване, просвещаване, на ума/сърцето (понеже не е справи разликата, която в съвремието идва вероятно именно от Просвещението нататък, между рационалния ум и интуитивното и емоционалното, т.нар. “сърце”).
Още в Псалми 118 (119):130
ἵνα σύ μοι φωτίζῃς τὴν διάνοιαν
да тꙑ ми просвѣтиши оумъ и съмꙑслъ свѣтомь раꙁѹма твоѥго
„да ми просветиш ума и съвестта/мислите/сърцето със светлината на това да те разбирам“
(Скитски патерик, ранен превод приписван още на св. Методий)

Тази бележка беше вдъхновена от заглавието на Ханс Кристен Грьондал Et annet lys, друга светлина, заглавие, израз, за които си признавам, че се загнездиха трайно в ума и езика ми, откакто съм го прочел преди вече няколко години, в които така и не стигнах до това да изчета самия роман.
Другата светлина през януари с цялата ѝ острота на всяко отрезвяващо ново начало и стъклената прозрачност, в и през която новороденото се оглежда. Другата светлина на приведеното слънце и всички нюанси на студа, бавното нарастване в утробата на слънцестоенето. Другите отблясъци на жълто през февруари и нарастващият екстаз на март, готов да прелее в несекващия ден на северното лято и млечнобелите небеса, докато наближава денят на Йоан, небесните пожари се втурват към нивите, билките се разтворят и тн.
Другото сливане на виждащото
и вижданото
в едно пространство
очертание на Живото
отворено
в различни криви
при различна светлина
при други очи
друг живот.

#rhêsis е поредица от кратки текстове, които споделят радостта от езика и красотата на свързаността му – вътрешна и външна. Те не целят пълна научна изчерпателност, макар че стъпват върху такава основа. Досега са се появявали в една или друга форма тук, събирането им в едно течение е експеримент както за/с мен самия, така и за/с границите на подобно писане.