fbpx
присъствие

– Извинявайте, на кого са стиховете по тавана?
– Вероятно са част от изложбата ей там.
– А, да.

Изложбата Tolik jiné přitomnosti на Патрик Хабел и Анна Беата Хаблова в Центъра за съвременно изкуство DOX, Прага разиграва визуалното преживяване на стиховете, но и на самото музейно пространство. Толкова друго присъствие. Думите са по стените, по тавана, пропълзяват край лампите на кафенето, което така вече е част от изложбеното пространство.

А. Б. Хаблова е архитект и урбанист; съчетанието на стиховете ѝ с монументалните похвати на П. Хабел завежда посетителя, зрителя, читателя до толкова друго присъствие.

1. Пребиваване, стоене на определено място…
2. Съществуване на нещо, наличност, наличие, на някакъв факт или на резултат, следа от някаква дейност, процес, развитие.

Речник на БАН

Славянските езици подхождат различно тук. При нас присъствие е, когато нещата са (сѫ) при нещото – присѫств(ув)ат. Така и в украински: присутність — перебування в якому-небудь місці у певний час. Всъщност и латинското praesens, от което повечето думи за присъствие, е при-съ-ствие, освен че и настояще, но вероятно впоследствие. Повечето други европейски езици изковават думите, изразяващи същото, по подобен начин – An-wesen-heit (нем.), til-stede-vær-else (норв.) [букв. бъденето до, при някакво място]. Всъщност настоящ не е много по далеч като морфемен състав от тях, с тази разлика, че е избран друг корен и вече нещото стои, а не просто е. Така пък се оказва в рязко противопоставяне с насъщен, който, както и гръцкия оригинал, който превежда в Евангелието, не се употребява в друг контекст.

Всъщност вероятно покрай съчетаването на присъствие и настояще в латинската дума се е стигнало до същото смесване и в полското obecność.

Толкова друго присъствие, фразата тежи от плътност и разбива стените на пространствата, които се самоотделят в собствените си първични бульони, капсулирани галактически облаци, от които я се сгъсти някоя звезда, я мракът доразпръсне рехавата материя… , плава във въздуха с лекотата на ритмичната си ефирност.

Толкова други пресъствия. Фактът, че толкова много други са тук в същото място, но още повече – в същото време, надипля реалността до непоносимата гъстота от никога непресичащите се линии на всякакви индивидуални времена и собствени протичания из пространството, гъмжи въздухът от от тези сфери, които никога не се и няма де се пресекат, и времето свисти през тези пролуки, вие се през празните пространства и пустите коридори на неслучванията, вие, та ушите се пукат, оглушаваща самота между присъствията, плътни в настоятелното си непресичане и отделните непоносини невъзможни вездесъщия, завинаги затворени в единичните си времена и непромокаеми пространства

Mezi samotami je TOLIK JINÉ PŘITOMNOSTI

казват семейство Хабелови

между самотите има ТОЛКОВА ДРУГО ПРИСЪСТВИЕ

че чак няма къде въздух да си поемеш.

Но и толкова други настоящета, че миналото се оказва единственото способно да закотви иначе хаотичния облак от съществувания и неповторими истории, и вероятно затова споделеното настояще е всъщност кондензираната форма на заедност, на някакъв отрязък от осъществяване на минимум две присъствия в един момент и едно място, мимолетен дом, към който после разсъдъкът ще не ще се връща, понеже не може да обуздае океана извън себе си, който винаги го тегли към единственото място, към което е способен да тегли, към онзи момент и съ-стояние, в който е постигнал някаква форма на равнинност, някаква форма на гладкост, с която се превръща в огледало и най-накрая изпълва предназначението си

да удвоява вселенски бездни.

#rhêsis е поредица от кратки текстове, които споделят радостта от езика и красотата на свързаността му – вътрешна и външна. Те не сцелят пълна научна изчерпателност, макар че стъпват върху такава основа. Досега са се появявали в една или друга форма тук, събирането им в едно течение е експеримент както за/с мен самия, така и за/с границите на подобно писане.

Back to Top