Пиша тази публикация като капсула на времето. Пандемията отминава, хаосът и потната, задъхана консуматорска лудница е отново тук.
Трите концерта по-долу са записвани във време на ограничения и затваряне, усамотение, което за мнозина се оказа непосилен бич. За други, обаче, времето протече иначе – извън динамиката на хилядите външни скелети, на времево разчертаните пространства на общественото и личното, вътрешният ритъм най-накрая се оказа в необезпокоявано състояние, в което да хармонира толкова разпръснатите части на душата, (п)ре-свързване и ре-интегриране, ако човек намери сили да се мине през срещата с тези [си] части. Едно потъване, родената от което тежест привлича с несравнима гравитация. Събира останките в пръстени, разкъсва нестабилните спътници.
*
Концертите ми станаха любими с камерната си, в единия случай почти студийна, свечереност. Стигаха до мен по различно време, надявам се линковете да останат валидни по-дълго. Всеки от тях, или части от всеки, са озвучавали определени сезони, може би за това и ги искам на едно място. Някакво снемане и капсулиране на определен период.
Снимката на корицата е от сондата Касини.
1. London Grammar – Californian Soil
2. Sevdaliza – Arte Concert
3. Tanerélle – Mama Saturn’s Virtual Concert