Тази година имах възможността да участвам в лятната школа, организирана от Hills Museum and Manuscript Library (HMML), St John’s University, Минесота и спонсорирана от фондацията за византинистични изследвания Dumbarton Oaks.
Школата се състоеше от два паралелни четириседмични курсове по класически сирийски език за наичанещи и по класически арменски за среднонапреднали. За всеки от тях бяха подбрани до 10 участници от цял свят – предимно докторанти и постдокторанти, занимаващи се както с Византия и отношенията ѝ със съседните култури, така и с история на ранното християнство, източните християнски отци на църквата и под. Тази инициатива на HMML [произнасяно himmel, както обясняват, „за по-близо до небето“ : ) ] започва през 2017 г., когато се провежда за първи път лятно училище по сирийски и арменски. През следващите години курсът по арменски се редува с такъв по коптски. Заниманията с тези и други близкоизточни езици, важни за раннохристиянската литература и култура в Ориента, са част от усилията на HMML, насочени към запазването, предаването и изследването на ръкописното и култруно наследство. Тази дейност музеят-библиотека започва със заснемането на микрофилми от различни колекции през 70-те години на ХХ в., а в момента дигитализира както събраните материали, така и новозаснети сбирки. Към колекцията им от над 250 хиляди дигитализирани ръкописа (от 2013 г. насам) са колекции от различни конфликтни области по света, в които културното книжовно наследство е застрашено, като: Сирия, Ирак, Мали, южна Индия, Нигерия, Украйна (засега – библиотеката Стефаник в Лвив). Повече за тази дейност, основно движена от директора на музея о. Колумба Стюарт, част от бенедиктинтската общност, в чиито предели са помещават HMML и кампусът на Сейнт Джоунс, може да се прочете на английски през този линк, а ако предпочитате подкасти – вижте тук.
Преподавателите в двата курса бяха съответно Робърт Китчън (Regina, Saskatchewan, Канада) и Армандо Елхури (Маронитска семинария Our Lady of Lebanon във Вашнгтон, D.C.) по сирийски и Абрахам Териан и Джеси Арлен (Ню Йорк) по арменски. Часовете се провеждаха от 8.30 до 15 или 15.30 (в зависимост от другите планирани занимания) с почивка за обяд от 12 до 13ч. Курсът се основава на класическото издание на Робинсън и Кокли в допълнение с множество материали за четене предимно на оригинални текстове. Предиобедната сесия беше посветена на усвояването на основните граматични елементи на езика и проверка на упражненията за преводи от учебника, подготвени от участниците предварително.
Систематичният подход и скоростното „потапяне“ в езика ми допаднаха много като метод за бързо навлизане и усвояване на основни знания и умения, от които да започне пътят на самостоятелната работа с текстовете [подобен опит имах преди години с интензивния курс по латински в СУ преди началото на обучението по класическа филология]. Донякъде алгоритмичното представяне на езиковата система и вътрешните ѝ взаимозависимости според мен работеше добре, особен в комбинация от помощната таблица-обобщение, разработена от А. Елхури. Насърчението при срещата с оригинални текстове само разпали допълнително интереса и желанието за работа с езика, която продължаваше и през вечерите.
Следобедните часове се провеждаха в две по-малки групи с всеки от инструкторите, в които се четяха оригинални текстове – евангелието от Марк първата седмица, след това мистикът Яков от Саруг (или Серугски), словото „За праведните и за съвършените“ от Книга на стъпалата (Liber Graduum) и химн 31 от св. Ефрем. Граматичният материал се покри за три седмици, а последната – четвърта, беше посветена основно на работа с оригинални текстове и проверка на оставащите преводни упражнения от учебника.
Освен това, често следобедите гостуваха говорители (най-често онлайн), които представяха работата си – на членова на Дъмбартън Оакс, ораганизацията-спонсор, членове от екипа каталогизатори на HMML и др., занимаващи се с византийското и сирийското културно и духовно наследство. Освен това бяха организирани две посещения – на грънчарското студио в кампуса и на Сейнтджоновата Библия (вж. тук), които обаче заслужават повече внимание и поне отделни постове. По-долу може да се види галерия и от следобеда, в който можехме да разгледаме част от сирийските и арменски ръкописи (тук-там някои коптски, етиопски и арабски), които физически се намират в колекцията на HMML.
Лятната школа се състоя в кампуса на университета Сейнт Джоунс, Колиджил, Минесота, който се намира в рамките на едноименния Бенедиктинтски манастир, основан през 1857 г. от емигранти от Бавария. Пространството е отделено от околните селища и единственият начин да се стигне там е с кола, микробусчета от транспортни компании (с които се стига от и до летището в Minneapolis/St Paul) и автобусчета до близия по-голям град – Сейнт Клауд. Най-близкото населено място, Сейнж Джоузеф е на около 10 мин с кола и 30 мин с колело от кампуса.
Самият кампус представлява смесица от архитектурния стил, характерен за втората половина на ХIХ в., когато е основан манастирът и е изграден университетът около него, и модернизмът на Баухаус, който е възприет през 60-те години на миналия век като част от обновяването и отварянето на пространството към съвременността. Тъкмо тогава братството на манастира решава да изпрати официална покана към архитектурната общност с призив се изпратят предложения за нова църковна сграда, която да отразява както духа на времето, така и ценностите на Бенедиктинския орден. В резлутат архитектът Марсел Бройер печели своеобразния конкурс и построява St John’s Abbey. Галерията по-долу представя някои моменти от сградата.
Непосредствено пред църквата се намира Библиотеката Алкуин (Alcuin’s Library, кръстена на англо-саксонския богослов от IХ в., допринесъл за Каролингския ренесанс в Западна Европа), където се помещава HMML и където се провеждат езиковите курсове. Самата библиотека е изцяло издръжана в стила на изчистения модернизъм и набиращият сила по това време брутализъм с всички характрени основни черти като непокритите бетонни стени, масивните монументални конструкции, големи отоврени простраства и силно изчистени геометеризирани елементи без допълнителна украса. В централната част на основния салон, разположен на надземния етаж, се вижда огромната поддържаща конструкция, наподобяваща дърво. Почеркът на Бройер в преоткриването на леката тежест или тежката лекота (вж. повече тук) е ясно забележим. Почеркът му в мебелите – също. Пространството въздейства с подбраните акценти на мебелите и с хармоничните пропорции на отделните нива, на които се разслоява пред погледа. В етажа под земята са разположени както голяма част от стелажите с книги, така и няколко конферентни зали и множество по-малки, в които работят изследователи по различните стипендиантски програми на HMML (вж. тук). По-долу може да се разгледа екстериорът и интериорът на Библиотеката.
Самият кампус е интересно съчетание на класически и модерни архитектурни решения. Съвремието и древността са вплетени в цялата концепция на мястото, музея, църквата и библиотеката в хармонична диалогичност, а не в протипопоставяне. Правите геометрични форми на новият стил вплитат бетонените си фасади в зеленината, като създават усещането за геометрични рамки, които задават координираност на буйните дървесни корони. По-студените цветови оттенъци на сградине контрастират с искрящо-зелените петна на растителността – контраст, който създава визуална динамикаСякаш именно тревните площи и дърветата правят връзката с тухлените сгради от края на ХIХ в. и създават усещането за съвместност и съвместимост. Не можах да открия данни за всяка от сградите, но предполагам, че са дело на същия Марсел Бойер, проектирал църквата. По-долу споделям изгледи.
Освен интензивните занимания, продължаващи и през вечерта, когато всяка от групите се събираше или в зала, която отвориха специално за нас, или по отделните жилищни помещения, кампусът дава възможност за различни развлечения – колела под наем, стени за катерене, фитнес и езеро, където освен да релаксира човек може да наеме и каяци или пръчки за риболов. Галерията по-долу предлага снимки от езерото, но и от природата около него и кампуса, както и от различни неучебни дейности.
Лятното училище, обаче, освен интензивните занимания и отдадеността на преподавателите, които продължаваха да работят и вечерите с всеки, който срещаше затруднения или имаше въпроси, дължи изключително много и на организаторите. Тим Търнис и сътрудничките му Кети, Клер и Хана бяха винаги на линия с всякакви логистични решения, често в последния момент. На тях, както и на всички участници, които превърнаха тези четири седмици в нещо толкова вдъхновяващо, се дължи това преживяване и съ-битие.
Благодаря им.
