Смъртта е сигурната ни опора. Тя седи във нас завита на руло в себе си като меко кълбо от прежда или ембрион, или също като животинче, което човек слага в малка кутийка с дупки за въздух в чантата си, но много по-удобно. Не заема никакво пространство и не изисква билет или екстра багаж при трансконтиненталните полети. Тя си е винга там. Отговаря на всички въпроси и нищичко не пита. Гледа ни, когато я погледнем, и се извръща, щом погледнем настрани, нищо не изисква, не разочарова, и не се оплаква никак, когато за ден или за седмица я забравим. И когато сме самотни и обърнем очи към нея, отразява топлината като радиатор от никел. Смъртта не лъже и не бива лъгана, и не участва в компромиси. Не е продавач нито стока при разпродажбите на страх. Ръката ли си, мишцата ли, сърцено ли на някой друг от живите, умирай бързо. На мъртвите е позволена цялостта. Побързай да си мъртвец, към мъртвите се спазват обещанията.
Хилде Домин
(27 юли 1909, Кьолн – 22 февруари 2006, Хайделберг)