Аполония. Нощ

Apollonia. Noc Zbigniew Dolecki Okna już nie świecą kroki wspinają się głośno od przystani po stromych schodach z kamienia. Na tarasach pod pergolami pożegnały błękit dnia kwiety drżą gałązki przez sen. Не светят вече прозорци, стъпки се изкачват гръмко от пристанището по стръмните каменни стълби. Над терасите под стрехите се сбогуваха лазурът, цветовете на деня, на сън  потрепват клонки. Advertisements Continue reading Аполония. Нощ

Czym jest poezja? – Łukasz Grochalski || Какво е поезията – Лукаш Грохалски

Какво е поезията? Лукаш Грохалски Красотата на света реален. Договор между листа и перото, и човешката мисъл, кото извлича от вътрешността на човека това, което е най-важно за него. Поезия може да сътвори човекът, в когото има нещо втъкано. Само тогава може да изрази най-скритите си копнежи  и чувства. Тъкмо това придава най-много смисъл на живота. Човек живее, за да твори и дава същност. Поезията е това, чрез което може най-пълно да се изразиш.   Czym jest poezja?- Łukasz Grochalski Jest pięknem realnego świata. To umowa zawarta między piórem i kartką a myślą ludzką, aby wydobyć z wnętrza człowieka to, co dla … Continue reading Czym jest poezja? – Łukasz Grochalski || Какво е поезията – Лукаш Грохалски

Наближавайки Великден

Просто ми се искаше да си припомним какво е направил Исус Христос за всички нас… … Ipse apud Patrem praecedit cuncta spatia saeculorum: ipse de matre in hac die cursibus se ingessit annorum. Homo factus, hominis factor: ut sugeret ubera, regens sidera, ut esuriret panis, ut sitiret fons, dormiret lux, ab itinere via fatigaretur, falsis testibus veritas accusaretur, iudex vivorum et mortuorum a iudice mortali iudicaretur, ab iniustis iustitia damnaretur, flagellis disciplina caedaretur, spinis botrus coronaretur, in ligno fudamentum suspenderetur, virtus infirmaretur, salus vulneraretur, vita moreretur. S. Augustini sermo 191 Той (Исус Христос) самият предшестваше при Отец всички пространства на … Continue reading Наближавайки Великден

Álvares de Azevedo

  Мануел Антониу Áлварис джи Азиведу* (Сао Паоло 12 ІХ 1831- 25 ІV 1852 Рио де Жанейро) е писател от второто поколение романтици, разказвач, драматург, поет и есеист. Син на Инáсиу Мануел Áлварис джи Азиведу и Мария Луиза Мота Азиведу; прекарва детството си в Рио де Жанейро, където започва обучението си. Заминава за Сао Паоло (1847) за да учи във факултета по общо право при Сан Франсиско, където скоро спечелва репутация сред брилянтни и напреднали творци в литературата.  Отпуска се в лекотата на изучаване на езици и във веселия и сантиментален дух. Докато учи право превежда пето действие на Шекспировия Отело, Паризина на Лорд … Continue reading Álvares de Azevedo

Алберто

Alberto Alberto tinha seis anos. Era filho de um jardineiro. Via seu pai e seus irmãos, que eram activos e laboriosos, plantar árvores e fazer sementeiras, que nasciam, cresciam e davam fruto. Tinha visto um único feijão produzir cem feijões e muitas vezes mais, e de uma talhada de batata nascerem quarenta batatas magníficas; sabia que a terra pagava com juros exorbitantes o que lhe emprestavam. Um dia achou uma libra no quarto do pai, e foi enterrá-la imediatamente no seu jardinzinho. «Há-de nascer uma árvore, dizia ele consigo, que dará libras como uma cerejeira dá cerejas, e irei entregá-las … Continue reading Алберто

Урната със сълзи

A urna das lágrimas Era uma vez uma viúva, que tinha uma filhinha muito linda, a quem adorava sobre todas as coisas. Não se separava dela um só momento; mas um dia a pobre pequerrucha começou a sofrer, adoeceu e morreu. A desditosa mãe, que tinha passado as noites e os dias, sem repousar um momento, à cabeceira da filha, julgou endoidecer de mágoa e de saudades. Não comia, não fazia senão chorar e lamentar-se. Uma noite em que estava acabrunhada, chorando no mesmo sítio em que a filha tinha morrido, abriu-se de repente a porta do quarto e viu-a … Continue reading Урната със сълзи

Не искам

Não Quero Um dia, passando na estrada, ouvi dois rapazitos que falavam muito alto: «Não, dizia um com voz enérgica, não quero.» Parei e perguntei-lhe:—O que é que tu não queres, meu rapaz?—«Não quero dizer à mamã que venho da escola, porque é mentira. Sei que me há-de ralhar, mas antes quero que me ralhe do que mentir.»—E tens razão, disse-lhe eu. És um rapaz como se quer.» Apertei-lhe a mão, enquanto que o outro pequeno, que lhe aconselhava que se desculpasse mentindo, ia-se embora todo envergonhado. Daí a alguns meses, passando pela mesma aldeia e tendo de falar com … Continue reading Не искам

Um nome inscrito no céu | Име, записано в Небето

Um nome inscrito no céu Era uma vez um pobre mendigo, que bateu à porta duma humilde cabana a pedir esmola, para poder continuar a sua viagem. Mas não vendo, nem ouvindo ninguém, abriu a porta de mansinho e entrou no casebre; viu então uma pobre velhinha muito doente, que lhe disse: — «Ai! não te posso dar nada, porque nada tenho.» E foi-se embora o mendigo, voltando dali a instantes, a bater à mesma porta. — Pelo amor de Deus! gritou a velhinha, já te disse que não tenho nada que te dar.» — Foi por isso que eu … Continue reading Um nome inscrito no céu | Име, записано в Небето

Детето, ангелът и цветето

От тук Когато почине дете, от небето слиза ангел, взима го в прегръдките си, и като разтваря чистите си крила, прелита над всички места, които детето е обичало през кратичкото си съществуване; от време на време ангелът се снижава за да събере цветя, които да занесе на Бог, понеже те разцъфват на Небето още по-красиви, отколкото са били на земята. Бог приема всички цветя, избира едно от тях, докосва го с устни и избраното цвете веднага придобива глас и започва да пее с хоровете на блажените. Сега чуй какво е казал ангелът на едно починало дете, което го чувало като … Continue reading Детето, ангелът и цветето