Horat. Serm. I, 3

nam vitiis nemo sine nascitur; optimus ille est,
qui minimis urgetur. amicus dulcis, ut aequum est,
cum mea conpenset vitiis bona, pluribus hisce,               70
si modo plura mihi bona sunt, inclinet, amari
si volet: hac lege in trutina ponetur eadem.
qui, ne tuberibus propriis offendat amicum,
postulat, ignoscet verrucis illius: aequum est
peccatis veniam poscentem reddere rursus.

{Преразказвам в проза, че нямам българският превод в стъпка.}

И тъй, никой не се ражда без пороци; най-добър е онзи,
който се тревожи и за най-малките неща. Милият приятел, както подобава,
като съпостави/съизмери моите добри страни с пороците ми, нека наклони
към повечето от тях, стига само те да са добрите, ако иска да е обичан:
при това условие нека наклони везните към тях.
Който не иска да смущава приятеля със своята гърбицата,
нека бъде снизходителен към неговата брадавица: подобаващо е
търсещият прошка на свой ред да прощава грешки.

Advertisements

5 thoughts on “Horat. Serm. I, 3

  1. Метърът (поне хекса) може и да не му върви, както на Овидий, но си го бива в смисъла.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s