nam vitiis nemo sine nascitur; optimus ille est,
qui minimis urgetur. amicus dulcis, ut aequum est,
cum mea conpenset vitiis bona, pluribus hisce, 70
si modo plura mihi bona sunt, inclinet, amari
si volet: hac lege in trutina ponetur eadem.
qui, ne tuberibus propriis offendat amicum,
postulat, ignoscet verrucis illius: aequum est
peccatis veniam poscentem reddere rursus.
{Преразказвам в проза, че нямам българският превод в стъпка.}
И тъй, никой не се ражда без пороци; най-добър е онзи,
който се тревожи и за най-малките неща. Милият приятел, както подобава,
като съпостави/съизмери моите добри страни с пороците ми, нека наклони
към повечето от тях, стига само те да са добрите, ако иска да е обичан:
при това условие нека наклони везните към тях.
Който не иска да смущава приятеля със своята гърбицата,
нека бъде снизходителен към неговата брадавица: подобаващо е
търсещият прошка на свой ред да прощава грешки.