Тази…хм… статийка е като продължение-отговор на препратката от Val и отговора на Графа, освен това бях подтикнат още преди няколко седмици към тези мисли от поста на Tsvetkoff „кинетична типография“.
Като цяло, за мен от изключително значение как е представен текста, а не само какво има в него. За мен калиграфията е свързана с отношението към написаното/писането. От тук искам да издърпам темата в друга посока и до поговорим за шрифтовете, или типографията. Разбира се, нямо спор, че писането на ръка надминава по всички параграфи (може би) машинното си изражение. Може би защото е по-характерно и присъщо за времената преди сегашното (както скоро видях една печатна машина и ми стана тъжно…). А най-вероятно, нивото, на което се цени едно такова произведение, се покачва колкото повече се стеснява кръгът от хора, които могат да го оценят.
Както и да е. Говорехме за представянето на текста. Или по-скоро за това как той изглежда върху хартията. Мен лично изключително ме дразнят разпокъсаните текстове с по едно-две изречения на ред. Просто като изглед сами неприятни. Може би за това не чета пиеси… Освен това, самите буквени знаци, извивките им и разстоянието между тях до голяма степен влияят на интереса ми… Виж това, примерно.
В днешни дни, струва ми се, писмената реч може да бъде доближена в изключителна степен до устния поток. С употребата на емотиконите, звездичките, удебеляването, наклона, подчертаването, цвета, шрифта може да се наблегне върху определени места от текста като по този начин дори да се имитират паузите, забързванията и интонираните моменти на живия език. За съжаление, както и при всяко нещо, създадено през медиаторния пункт на машината, личността може да бъде почувствана доста по-трудно. Не е невъзможно, но, струва ми се, това или изисква повече време, или си проявява в моменти, с концентриран емоционален заряд…
Изтласкването на часовете по краснопис от училище за мен е обяснимо, и колкото и да е грозно, нормално като резултата от средата, в която живеем. Някак си е логично да е безсмислено да се полагат усилия да овладееш ръцете си, когато, така или иначе, с времето, клавиатурата щ есе превърне в техен прирастък. И ( да още по-грозно е но…) въпреки, че почеркът говори за човека, на кой му пука щом културата възпитава да се отделя внимание на външността преди всичко. “ Здрав ум, в здраво тяло„, „По дрехите посрещат, по ума изпращат „. Харесва ни или не, прагматичното уби с камъни и стъпа върху гроба на „идеалистичните“ неща като краснописа и четенето на качествени неща.
[А новото лице на калиграфията в машинната виртуалност, осъзна влиянието, което има върху човешкото възприятие, се превръща в поредното оръдие за манипулиране влияние в масовата сфера.]
Направих една картинка с цитата от Йоан Екзарх, за да може всеки да види каква реакция предизвикват у него различните шрифтове.
*
Относно калиграфията и ръкописа може също да погледнете тук 😉
*
Голям фен съм на писането с писалка… преди да ми се развалят и двете де ^^ а преди да ми подарят писалките, писах с перо и туш… вманиачаващо е =Р
интересно материалче. винаги много съм държала на това как изглеждат нещата, които ще станат обществено достояние. иначе в краснописа съм гола-вода, но пък компенсирам с добра работа с форматирането на компютъра. имам доста богата колекция от шрифтове и много обичам да си играя с тях. присети ме сега за една много интересна статийка, която е игра точно с различни шрифтове и оформление. страшно въздействаща. ще трябва да я изровя и да я сканирам, за да я покажа на света.
никога не съм писала с писалка, азсъмфен на моливите… но пък сигурно е готино с писалка да се пише. трябва да пробвам.
Разбира се че начинът на представяне е толкова важен. Показателно е, че има и професия графичен дизайнер 🙂
Но да не забравяме, че и представата за „хубавото представяне“ (pun intended) е културен феномен. И сме свикнали с приетия за времето и мястото шрифт (ако си забелязал, хората в различни страни имат различен стил на ръкопис, макар и да използват същата азбука – научили са в училище общоприет някакъв стил и той е унифициран нарочно или неволно). Ако стилът на писане не беше културно-специфичен, нямаше да се зверя да разчитам тая ръка, пък после оная ръка. И всяка ръка има нужда от свикване и след това ти става толкова лесна за разчитане, та ти се струва, че това е най-удобния и красив шрифт. Всично е въпрос на култура, традиция, момент. Но сред палеографите има правило – никога повече от четири часа на ден над ръкописа, иначе последствията са непредсказуеми 🙂
Освен това предходният стил „от едно време“ винаги е ужким по-хубав.
На мен ми допада ренесансовия стил. Ясен, прост, елегантен. Е, има малката подробност, че когато са изобретили книгопечатането са го изплзвали като модел, та затова днес ни се струва толкова „естествен“ 🙂
аз попаднах на това малко преди halloween, когато търсих това-онова в нета 😛
http://www.myfonts.com/browse/keyword/halloween/
Аз също съм ‘за’ доброто представяне на текста (иначе едва ли бих подхванала темата).
Хареса ми идеята да се представи откъса от Шестоднева на Екзарх с няколко шрифта. Допаднаха ми 3-ти, 5-ти и 8-и (който най-много се доближава до оригинала…).
За разлика от Лейди Фрост, аз съм гола вода с шрифтовете… За краснопис също не претендирам, макар да се получава, ако не съм нетърпелива.
Почеркът ми се е променял през годините – наклон на ляво, после на дясно, по-остър, по-заоблен… Днес е вече горе-долу стабилен, макар че буква ‘т’ например пиша или ръкописно, или печатно – както дойде.
Ти не засягаш въпроса, поставен към теб, но може би това ще е тема на друга статия? 🙂
Не писах по него, защото ми си стори леко реторичен, а и, честно казано, не можах да го навържа с това, за което исках да пиша.
А иначе, мисля, че именно тази способност- да твори, е една от главните черти, които са дадени на хората, като са сътворени по образ и подобие на Бог. В цитата Йоан Екзарх говори за ума и разума, но аз бих прибавил и емоционалния свят вътре в човека. На мен лично именно той представлява интерес и него търся в нещата, които чета (изключвам, разбира се, нещата по историческа лингвистика и всичко останало в тази област :lol:).
A на мен ми се струва, че дори емоционалния свят влиза в значението, което понятието „ум“ добива в текста на Екзарх… 🙂