Отломъци {5}: Поезията на Хулио Кортàсар

Из „Други пет стихотворения за Крис“

2. Понякога имаш
лице на изгнание,
което търси израз в твоите стихотворения.

[…]

3. Понякога си мисля, че бихме могли
да помирим противоположностите,
да открием неподвижната центрираност на колелото,
да се изплъзнем от бинарното,
да бъдем шеметното огледало, съсредоточило
в най-крайната си точка
церемониалния танц, който посвещавам
на твоето присъстващо отсъствие.

Спомням си Сент-Екзюпери: „Любовта
не е да гледаш любимия,
а двамата да гледат в една и съща посока“.

Но той не е подозирал, че толкова пъти
двамата – очаровани – гледаме една и съща жена,
и сполучливата, блестяща дефиниция
се катурва като сиво чучело.

4. Мисля, че не те обичам,
а че обичам само невъзможността –
толкова очевидна – да те обичам
както лявата ръка,
влюбена в ръкавицата,
която живее върху дясната.

Любовно писмо

Всичко, което искам от теб,
е всъщност толкова малко ,

защото всъщност е всичко –

като минаващо покрай нас куче, като хълм,
тези незначителни неща, всекидневие,
житния клас и косата, две бучки захар,
мириса на твоето тяло,
какво казваш за каквото и да е,
като се съгласяваш с мен или напротив,

всичко това, което е толкова малко,
го искам от теб, защото те обичам.

Да гледаш по-далеч от мен,
да ме обичаш с яростно абстрахиране
от утре-то, викът
на твоето отдаване да се разбие
в лицето на началника на някоя канцелария,

и удоволствието, което заедно измисляме,
да бъде още един знак на свободата.

След празниците

И когато всички си отиваха,
и оставапа двамата
сред празни чаши и мръсни пепелници,

колко хубаво беше да зная, че си
тук като дълбока вода,
сама с мен на ръба на нощта,
и продължаваш, и се нещо повече от времето,

беше тази, която не си тръгва,
защото същата възглавница,
същата хладина,
отново щяха да ни призоват,
да се събудим в един нов ден
заедно, със смях, разрошени.

Болеро

Каква суетност е да си представя,
че мога всичко да ти дам – любов и щастие,
маршрути, музика, играчки.
Вярно е, така е,
всичко ти го давам, вярно е,
но всичко мое не ти е достатъчно,
както за мен не е достатъчно да ми дадеш,
всичко твое.

Затова никога няма да бъдем
съвършената двойка от пощенска картичка,
ако не можем да приемем,
че само в аритметиката
две се ражда от едно плюс едно.

Хулио Кортасар, Поезия. Прев. Стефка Кожухарова, изд. Агата, София, 2010.