Но от няколко дни отново скова студ и заваля такъв продължителен и гъст сняг, сякаш с вездесъщата си мекота щеше да погълне местността и да задуши всичко живо и всеки шум.
Номинираният за Ман Букър Интърнешънъл (2016) роман на Роберт Зееталер „Цяр един живот“ от зимата е достъпен и на български.
В малкото и деликатно книжно тяло австрийският автор успява да побере целия живот на Андреас Егер – един обикновен човек в алпийско село, който преминава през различни перипетии, по-точно, животът му се случва с цялата си лековата тежест и безпощадна красота. Но не само на него. В хода на повествованието читателят наблюдава сякаш с периферното си зрение как времевата лавина помита отделни хора, Войната тътне като фонов шум, от който ушите заглъхват, а природата си играе с индивидуалните съдби по някакви си свои правила, които нито се разбират, нито пък има нужда да се.
Малкият обем на романа не позволява развитието на дълбок психологически профил на никой от героите. Но сякаш не това е и целта. Поставеният в доста сурови условия герой е не по-малко суров от читателска гледна точка. Оскъдното вникване в душата му обаче не пречи да се създаде силен и запомнящ се образ, еманиращ някакъв натурален стоицизъм, с който той минава през времето.
Сцените често са камерни, а случващото се в Егер по-скоро се загатва, отколкото да се покаже открито. Разказвачът не е вездесъщ, движи се до голяма степен заедно с главния герой, без да се припокрива с него.
Това, което може би е най-впечатляващо в иначе с нищо оригиналната история на обикновения човек от планинското село, е начинът, покойто Зееталер успява да съчетае в доста минималистичен вид текстурата на романа. От една страна стои харомнията между суровостта на природните картини, които не се описват с детайлни, а само се маркират; от друга – състоянията на Андреас Егер, които са предадени по подобен начин. От трета стара – езикът.
Угаси свещта. Известно време лежа неподвижно. Накрая стана и излезе навън. Светът тънеше в непрогледна мъгла. Беше все още нощ, но някъде зад тази мека тишина се зазоряваше и въздухът светлееше млечен в мрака. Егер направи няколко крачки нагоре по склона. Едва различаваше контурите на ръката си, а когато я изпъна пред себе си, тя все едно се гмурна в дълбока бездънна вода.
Езикът именно мисля, че натрупва онова усещане, при което в един момент човек знае, сигурен е, че се среща с истинска литература. Тук не може да се подмине превода на Даря Хараланова, който е направил текста не само добре звучащ, но и съвсем пълнокръвен за българския читател. Езикът на романа е онзи контрапункт на жестоките обстоятелства, уловия, събития, загуби, с които историята изобилства. Макар да говори за тях, да прониква натуралистично в нелицеприятната им същност, той успява да не натежава и дори да е нежен.
Ако се върнем към заглавието, струва ми се, че именно езиковото майсторство на Зееталер е това, което в най-силна степен предава същината и цялостното усещане от „Цял един живот“. Суровата и жестока красота на едно ограничено във времето и пространството съществуване.