Когато дойде пролетта,
Ако вече съм мъртъв
Цветята ще цъфтят по същия начин
И дърветата няма да са по-малко зелени отколкото миналата пролет.
Действителността не се нуждае от мен.
Чувствам огромна радост,
мислейки, че смъртта ми изобщо не е важна.
Ако знаех, че утре ще умра
И че пролетта настъпва след утрешния ден,
Бих умрял доволен, защото тя настъпва след утрешния ден.
Ако това ѝ е времето, кога да дойде, ако не когато ѝ е времето?
Харесва ми всичко да е реално и всичко да е ясно;
И ми харесва, че би било така, дори и да не ми харесваше.
Затова, ако умирам сега, умирам доволен,
Защото всичко е реално и всичко е ясно.
Могат да издълбаят нещо на латински на ковчега ми, ако искат.
Ако искат, могат да танцуват и да пеят около него.
Нямам претенции за когато няма да мога да имам претенции.
Каквото и да е, когато и да е, ще бъде каквото е.
Алберто Каейро // Фернандо Песоа 7-11-191
Quando vier a Primavera,
Quando vier a Primavera,
Se eu já estiver morto,
As flores florirão da mesma maneira
E as árvores não serão menos verdes que na Primavera passada.
A realidade não precisa de mim.
Sinto uma alegria enorme
Ao pensar que a minha morte não tem importância nenhuma.
Se soubesse que amanhã morria
E a Primavera era depois de amanhã,
Morreria contente, porque ela era depois de amanhã.
Se esse é o seu tempo, quando havia ela de vir senão no seu tempo?
Gosto que tudo seja real e que tudo esteja certo;
E gosto porque assim seria, mesmo que eu não gostasse.
Por isso, se morrer agora, morro contente,
Porque tudo é real e tudo está certo.
Podem rezar latim sobre o meu caixão, se quiserem.
Se quiserem, podem dançar e cantar à roda dele.
Não tenho preferências para quando já não puder ter preferências.
O que for, quando for, é que será o que é.
„Poemas Inconjuntos”. In Poemas de Alberto Caeiro. Fernando Pessoa. (Nota explicativa e notas de João Gaspar Simões e Luiz de Montalvor.) Lisboa: Ática, 1946 (10ª ed. 1993). – 87.