Уилям Сароян съвсем тематично се появи в началото на летния сезон у нас със сборник разкази, озаглавен „Лятото на красивия бял кон„. Изборът на българското заглавие е доста интересен, при положение, че виждаме английското му заглавие – My Name is Aram. Двете създават доста различни очаквания у читателя, но сякаш са в сходна степен удачни.
В книгата са поместени истории от живота на арменската общност в щатите, и по-особено – на няколко подрастващи момчета, едно от които е споменатият вече по-горе Арам и братовчед му Арак. Историите са разказани леко и увлекателно, с една наивистична нотка, която не дразни, а отключва веднага спомени и асоциации за детство и множество други произведения, черпещи вдъхновение от него. Този период, обаче, не е представен сладникаво или изцяло розово. Всъщност, не бих могъл на припиша какъвто и да е цвят на отношението на Сароян към детството в този сборник. Разказите съчетават топлата човещина на автора и отношението му към героите, което е по-скоро емпатично, със симпатичната ирония на вече пораснал човек, избрал да гледа през призмата на хумора на противоречивите и понякога абсурдни ситуации в живота (които присъстват и в някои от историите).
Атмосферата в разказите сякаш силно напомня тази на „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри, от тази гледна точка изборът на българското заглавие е доста оправдан. Историите се носят с лекотата и топлината на една сплотена общност, която само на моменти има контакти, точки на известно напрежение със не-своята среда, в която е поставена. От друга страна, ако държим поглед и върху английското заглавие на сборника, в превод „Името ми е Арам“, разбираме, че всъщност сборът от истории се удържа не само от общата атмосфера, общност, емоционална температура, но и конкретно от Арам – момчето, което пряко или не присъства във всеки един от разказите.
Разказите на Сароян са много приятни и топли, пропити с тънък хумор и много филантропия, може би като едно неизпепеляващо лято.