Св. Атанасий Александрийски: Из „Слово за боговчовечаването“

Св. Атанасий Александрийски: Из „Слово за боговчовечаването“

Слово за боговчовечаването[1] на Словото и явяването Му в плът пред нас

8. Поради това безплътното, нетленно и невеществено Божие Слово идва в нашата страна, макар и по начало да не стоеше далеч [от нея]. Понеже никаква част от творението не беше оставала празна от Него, но всичко във всичко Той изпълваше, бидейки заедно със собствения Си Отец. Но идва с явлението Си, слиза поради човеколюбието Си към нас. Вижда погиващия разумен[2] [човешки] род и смъртта, царуваща над тях чрез тлението. Вижда и заплахата от престъпление, която властва над тлението върху нас. [Вижда, че] е неуместно Законът да бъде отменен преди да се изпълни. Вижда и че е неуместно спрямо случилото се[3] [родът на хората] да изчезне, понеже Самият Той им беше създател. Вижда и прехвърлящото [всяка мярка] зло върху хората, което [те] постепенно и непоносимо са увеличили срещу самите себе си. Вижда и повинността на хората спрямо смъртта и като се умилостиви към рода ни и съжали слабостта ни, слезе в тлението ни и не претърпя властта на смъртта [над нас], за да не погине създаденото и делото на Отца спрямо хората да не отиде на празно, взема върху себе си тяло и то не различно на нашето. Понеже не просто поиска да се роди в тяло, нито пък само искаше да се яви – понеже можеше, ако само искаше да се яви, да осъществи богоявлението Си с друго по-добро [тяло]. Но взема [като] нашето, и то не как да е, а от нераждала и неопетнена, непознала мъж Девица, [тяло] чисто и наистина неомесено с мъжко сношение[4]. Той самият, бидейки могъщ и създател на всичко, приготвя в Девицата тяло за себе си като храм, и го присвоява като инструмент [ὄργανον], с който да бъде познат и в който да обитава. И така, като взе подобното от нашето, чрез това да бъде като всички [нас,] подчинени на тлението на смъртта, вместо всички [нас] го предаде [тялото си] на смърт и го възведе при Отца, вършейки това от човеколюбие, така че за всички умиращи да прекрати закона на човешката погибел. Властта [на закона] като изпълни нещата [според закона] в Господнето тяло, [той, законът] повече нямаше място срещу подобните [Нему] люде. Обърнатите към тление хора отново върна в нетление и ги съживи от смъртта с присвояването на тяло и с благодатта на възкресението унищожи в тях смъртта както слама [се унищожава] с огън.


Λόγος περὶ τῆς ἐνανθρωπήσεως τοῦ Λόγου καὶ τῆς διὰ σώματος πρὸς ἡμᾶς ἐπιφανείας Αὐτοῦ
Oratio de humana natura verbo assumpta et de ejus per corpus ad nos adventu
Migne, Patrologia Graeca. t. 25, coll. 109–110.

Друг откъс от друго съчинение на св. Атанасий относно боговъплъщението може да се прочете тук.


[1] В руската традиция “вочеловечение” от гр. ἐνανθρώπησις.

[2] Или “словесен”, в гр. λογικός.

[3] τὸ ἀπρεπὲς ἐν τῷ συμβεβηκότι. 

[4] ὄντως ἀμιγὲς τῆς ἀνδρῶν συνουσίας.

Back to Top
%d блогъра харесват това: