fbpx
общност

ⲉⲧⲉⲧⲛⲉⲓⲣⲉ ⲟⲛ ⲙⲡⲙⲉⲉⲩⲉ ⲙⲡⲙⲩⲥⲧⲏⲣⲓⲟⲛ · ⲙⲛⲧⲕⲟⲓⲛⲱⲛⲓⲁ ⲛⲧⲁⲥϣⲱⲡⲉ ⲉϩⲟⲩⲛ ⲉⲣⲱⲧⲛ
Също така помнете тайнството и общението, които дойдоха върху вас

Из „Успението на св. Йоан, Христовия евангелист и апостол“

Последният слънчев ден за месеца според прогнозите, вторият от есента номинално, тя дойде доста по рано и изведнъж, та с днешното слънце сякаш се извиняваше или по-скоро напомняше, че може да е и иначе. Едвам намерих място на дървените места за сядане вън пред кафето, твърде приятно е още да влиза човек вътре, както не само аз явно бях сметнал, а приглушената светлина от забуленото с пелерина слънце насища дървеното покритие на пространствата за сядане с още по-зеленикав цвят и хладновата сенчевост, от която аха-аха да прокапе влага, без реално да е там. Всъщност вътре бяха останали няколко студенти, които учеха нещо или някой-друг с книга.

От всички съботни и неделни следобеди, които прекарвах тук, вече почти ритуално, днес за първи път въздухът беше така плътен от присъствието на хора – не толкова от гласовете и разговорите, колкото от някаква тяхна свързаност, някакви малки общности, които се проявяваха чрез тези моменти на общуване.

Interim

ܚܠܰܛ ܒܰܢ ܚܰܝܰܘ̈ܗܝ ܕܠܴܐ ܢܡܽܘܬ
смѐси живота Си в нас, за да не умираме

Това смесване с други хора е залегнало в сирийската дума за общност – ܚܽܘܠܛܳܢܳܐ ḥulṭānā от корена на глагола ܚܠܰܛ ḥlaṭ ‘смесвам, омесвам, добавям, вземам участие’. В цитата горе спокойно може да се превед и като изля. Физическото присъствие до и около нещо друго означава ли автоматично общуване с него?

Славянското общ според етимологичния речник е свързано с предлога о(б) и идва от първоначално значение „това, което е наоколо“. В староирландски cointchenn със същото значение пък се реконструира от *kom-teges-nos, където коренът *teges (наследен днес от ирл. teach и съотвенстващото в уелски ) означава ‘дом, къща’, т.е. тези, с които сме заедно под един покрив. Съкъщен едва ли не. Представката му е роднина на славянското съ и от нея (но с разширение – *k’om-yós) се е получило гр. κοινός ‘общ’ (съвсем букв. ‘такъв, който се отнася/ е свързан към „със“-то’). Латинското communis – от праиталийското *kom-moinis, от корен *mei-(n?) „променям, сменям, обменям“ (може би и те от него), се свързва и с прагерманското *gamainiz (нем. gemeine). Този, с когото обменяме.

Interim

Но извън етимологията – и този, с когото се променяме. Така общуването придобива нещо друго, или по-скоро вече се вижда – не само, че се създава или предава нещо общо, което се съ-общава, но и споделената промяна от това взаимодействие, от обмяната на време и език. Този обмен на преживяно време вече съставлява точката на допиране, от която може да тръгне права, ако се появи още една точка. Мост над индивидуалната безда около крепостните стени, излаз. Равнина, ако се появи още една права.

Пространство, ако равнината се пресече с друга.

*

И същевременно: най-лесното излизане от общност е момент, в който някаква разграничителна линия се прокара от дадено събитие. В историческото и сравнително езикознание се говори за изоглоси – условните граници, които делят езици и диалекти въз основа на протекли или не иновации в развитието на системата. Те не са едно или две явления, но с тях една езикова общност може да се раздели на различни части (най-често по-прогресивни с повече протекли промени, и по-консервативни, където тези промени не протичат) – най-явното действие на Вавилонския закон, който изобщо не е спирал – оттам разделението продължава паралелно с намаляването на взаимното разбиране (mutual intelligibility), докато се стигне до някакво отчуждение. Кога който и да е, бил част от някаква общност, се превръща в неразбираем (по езика си, после и по всичко друго по ред) и неразпознаваем друг, е мистерия. Почти кошмар.

*

Мъртвите с времето стават все повече неприсъствени в реалността (на живите), поради невъзможността да участват в протичащите промени. Референтните им връзки със заобикалящата реалност се късат. На практика те самите стават ирелевантни към настоящето. Как да обясня, ако някой прадядо възкръсне, как си плащам сметките или комуникирам с хора, които никога не съм виждал, а твърде вероятно и никога няма да видя? Или какво друго да усетя, когато се върна в училището, което съм завършил, и където животът е продължил нататък без мен? Общото, общността с тях се корени във времеви интервал, който с напредването на живота ми става пропорционално все по-тънък и неясен. И с живите не е по-различно, всъщност.

Interim

Das Treffen zweier Persönlichkeiten ist wie der Kontakt zweier chemischer Substanzen: Wenn es eine Reaktion gibt, werden beide transformiert.“ C.G. Jung

Според вече почти клиширания цитат от Юнг при (истинска) среща с друга личност, ако протече реакция, то тя е като химическите – никои от първоначално влезлите елементи и/ли съединения не остават същите.

Предполагам, че веществата, които се отделят от такива реакции и седиментират във вътрешното м/ни време са също изоглоси, които споделям с някои, с други – не, ареални паралели с типологично нероднински езици, други, несвои изговаряния на света и себе си, които обаче имат някакви общи лимеси и споделят, съ-общават нещо над тях, или под, и нишките в скалите, слюдести, златни, минерални и какви ли не, красивите конци от експлоадирали и разнищени някогашни равнини, плоскости на общуване, върху които са падали проекции, упростявания на по-сложното обемно състояние, колкото да може да се преглътне, прави, неиздържали на същността си и изстъпили от рамките на предвидимата геометрия и граматика, докато преминават през фосилите на минали епохи, покрай заровени, щастливо тънещи в забрава динозаври, ако не и дракони, от които някой ден ще протече кръвта във вените
на нова клада,
графитът на молѝв,
диамант за пръстен,
молекула в ембрион
или музеен експонат
за някакво бъдеще, което след безброй изоглосни събития няма да е в състояние да се отнесе към нищо от настоящия момент и още повече към миналите.

#rhêsis е поредица от кратки текстове, които споделят радостта от езика и красотата на свързаността му – вътрешна и външна. Те не сцелят пълна научна изчерпателност, макар че стъпват върху такава основа. Досега са се появявали в една или друга форма тук, събирането им в едно течение е експеримент както за/с мен самия, така и за/с границите на подобно писане.

Back to Top