Лястовиците разнищват небето,
Разпада се на части.
Точно пред прозорците ми
с крила на водни кончета.
С тях си налепвам стените, лицето и ръцете.
И когато дойдеш, няма да ме намериш.
Няма да ме намериш.
Kregždės išardo dangų,
Jis byra gabalais.
Tiesiai pro mano langus
Laumžirgių sparnais.
Jais apklijuoju sienas, veidą ir rankas.
Ir kai tu ateini, nerandi manęs.
Nerandi manęs.
Още за Алина Орлова – тук.