Превъртане без преобръщане
Романът на Петър Денчев поставя косвено някои от важните въпроси за отношенията между личното и общото живеене и отношенията му с паметта, времето и вътрешните преображения.
Книгата се заиграва с известна нотка на фантастика – историята една жена, която получава вълшебния шанс да започне отново, да върне младостта и да превърти вече изживяното време, да пренареди протичането му (един вид обетована земя, към която съвременния постхуманизъм постоянно се стреми и изживява като някакъв травматичен комплекс в средата на постоянно умножаващ се избор). Романът условно се разделя на две части, които симетрично се отместват от центъра – същинското превъртане на личностното време. Докато първата изследва повече вътрешната пустиня на героинята, във втората, след като животът е рестартиран, след като и общественото време е преобърнато и в някаква степен нулирано, фокусът се обръща и навън.
Оттам насетне започва същинското дълбаене в пустинната същност на тази “обетована земя” на възвърнатата младост и шанса за ново начало. Денчев се насочва към времевата травма на непревъзмогнатото минало, която стои в ядрото и на други произведения от съвременната ни литература*, но насочва енергията на творбата си повече към психологията на превъртането, на рестарта, но лишено от преобръщане, от вътрешно преображение. Шансът, който героинята получава, сбъднатите мечти, неосъществени от предишния живот, всъщност изострят мисловните модели, вкаменяват и досъстаряват душевния свят, който, както читателят може да се досети, е въпрос на време да се изяви физически. В тази романа си Денчев оголва докрай острието на социалната критика, която обрязва симптоматичните прояви на мисловни модели, избуели особено видно пред последните две години.
Романът играе с идеята за обрати, превъртания и преобръщания на много нива. Интересно е да се отбележи, че в българския език превъртам и превръщам са от един същи корен. Преобръщам – също. Отсенките в значенията на глаголите са проектирани художествено в текстовите структури на романа – симетрични двойки, които са една от силните страни на текста. Както вече споменах, превъртането е на множество равнища: превъртането на епохите в края на социалистическия период; превъртане на личното време и идентичност при емиграцията; фантастичното превъртане на личното време и рестартиране на живота. Проблематизирано е превръщането в нещо ново без вътрешното преобръщане (т.нар. метаноя, ако ползваме по-богословска терминология**). Всъщност външната промяна в романа се свързва от една страна със стереотипите на консумеризма, а от друга показва изначалната неспособност на тази система да доведе до качествено създаване на идентичност и каквато и да е промяна в начина на живот. В романа такава също не се осъществява, понеже героинята не успява да излезе от собствените си отражения. Стаята с огледала в крайна сметка рядко не е гробница.
Едно от основните тематични ядра на текста е застиването на вътрешното – време, състояние, битие. Там пропълзява отново старостта покрай лишеното от движение, а оттам – от промяна, състояние. Краят на времето е логичното продължение: героинята е циментирана в неспособността да излезе от убедеността си, вкаменена в миналото си, страха, но и себецентрираната сигурност, които изсмукват живота от подарения времеви оазис и в крайна сметка връщат отложения край. Романът се опитва да представи и проекцията на подобно капсулиране върху някакви лични отношения, макар и сякаш там да не се справя така силно. Все пак идеята за затваряне в собствения свят, при което другият е просто отражение на Аз-а, т.е. огледалото е овътрешностено и така единственият шанс за излизане към някакъв живот извън пустотата на вечното себевглеждане е отнет.
Заглавието си общува с две други произведения от новата българска литература – “Превъртане на световете” от Георги Рупчев и “Смяна на огледалата” на Аксиния Михайлова. В историята, която Денчев ни разказва, можем да отбележим, че огледалата не се сменят, а световете се превъртат – унищожават и презареждат, но за да стигнат до същата си гибел, ако не и по-страшна. Необратима.
Петър Денчев, Превъртане, ИК Жанет-45, 2021.
Текстът е публикуван за първи път в Литературен вестник, бр. 44/2022.
______
* Напр. Времеубежище от Г. Господинов, където обаче фокусът е много повече насочен към социалното, общото преживяване на времево- и паметно-ориентирани патологии. При Опитът на Р. Бърдарска и Нас, които ни няма от А. Апостолова преживяването на вътрешното време отново е централен топос, но охудожествен в посока повече на личната история и различните ѝ проекции. ↑
** На български терминът се превежда като покаяние, в който коренът по-скоро се свързва от съвременния читател с кая се, разкайвам се, а не с идеята за тотално преобръщане на вътрешния свят, промяна на мисловния модел и посока на живота, които лежат в гръцката дума. ↑