Розе Ауслендер: няколко фрагмента

Бездомна

С копринения си куфар
пътувам по света
трезвена страна
забавна
тежък ми е изборът

Оставам си бездомна

*

(Из “Да попадна на самата себе си”)

Носталгията ми
е звяр с бодли

Ранява ме 
и ставам агресивна

В най-високия дом
на приблизителното
лежа на слънце
и губя
буйните си коси

Ела
северни ветре
спаси лицето ми

*

Моят славей

Майка ми бе някога сърна
Златно-кафевите очи
грацията
са й останали от едно време

Тук тя бе
полу-ангел, полу-човек
в средата бе майка
като я питах какво би искала да стане
ми каза: славей.

И сега е славей
нощ след нощ я чувам
в градината на безсънните си сънища
Как пее за Сион на дедите си
пее за старата Австрия
пее за планината и буковата гора
за Буковина
приспивна песен
нощ след нощ
ми пее славеят
в градината на безсънните ми сънища