От 23 май до 20 октомври 2019 в Serpentine Gallery е поместена изложбата на Лучита Уртадо (родена през 1920 г. в Майкетѝя, Венецуела; от 1928 г. живее в Америка) със заглавие I live, I die, I will be reborn (Живея, … Нататък Serpentine Gallery: Luchita Hurtado
Ибрахим Мохаммед Ел-Салахи е роден през 1930 в Омдурман, Судан. Биографията му може да се види тук. Изложбата му във Vigo Gallery (част от Saatchi) Relief from Pain („Облекчение от болката“) е част от 180 произведения, които рисува с мастило … Нататък Vigo Gallery: Ibrahim El-Salahi
След неочакваната ни среща с Хенри Мур във Вроцлав, продължаваме да се откриваме, пак така непланирано и неосведомено, този път в Лондон. Първо в метрото, после на улицата, найкрая и в музея Тейт Бритън. Нататък Хенри Мур – Лондон
От 22 май до 10 юни в Централното фоайе на Софийския университет е поместена изложбата „Нова българска типография 2“ с куратор Кирил Златков. Официалното съобщение в сайта на културния център на СУ може да се прочете тук. По-долу са някои … Нататък Нова българска типография 2
Май е, цветя на априлВие вече сте минало…Май е, юнски цветянека стои мисълтаче сте само моменточакващ да бъде приключенФернанду Песоа É Maio, flores de Abril Já sois o passado… É Maio, flores de Junho Dure em vós o pensamento Sois … Нататък Pessoa: flores do Abril
Миналата година имах възможността да се включа в последните дни на петата поред Лятна школа по класически езици в България, която се провеждаше от 19 до 27 август в Трявна. По-подробното описание на събитието може да се порчете на официалната … Нататък Schola Æstiva 2018
Наричат го най-големия нидерландски поет. Може би съвсем с право. Нататък Рутхер Копланд в Градината
Some photos from March/April with very short reflexions coming along. Нататък Primavera e Saudades
Разказите на Хулио Кортасар се пример за конструирането на къса проза, за интенционалното вмешателство на твореца, но и за абсолютната лекота, с която той се отказва от моделирането на смисъл, предавайки това право (или отказа от него) в ръцете на читателя си. Ако самият читател не се изгуби из лабиринтите на Кронопа.
Нататък Хулио Кортасар: Бестиарий
Побратимих съня и той в главата ме целуна, сълза от време се отрони, спящото око, просветнало като луна към мене се обърна. С плъзгачи-стъпала до него аз летях такаи паднах върху сънищата и твърдта нагорна. „Дордето слънцето се пръсне“ сигурно … Нататък Дордето езикът се пръсне
„Нов живот не можем никога да започнем, винаги продължаваме стария. Аз съм правил стъпките, не някой друг, и мога да заявя, че в отредената ми съдба винаги съм бил почтен.“ „Безсъдбовност“ на унгарския писател Имре Кертес е първият роман от … Нататък Имре Кертес: Безсъдбовност
