Опит да се съберат впечатленията от прочита на книгата, без претенции за изчерпателност или кой знае каква аналитичност.
Юлия Хартвиг: Избор
Не близост а дистанцияне топлина а хладкогато се яви видениенесъгласно с порядъка в деня Подвластни сме на неговите...
Джак Б. Йейтс в Националната галерия в Дъблин
Напоследък ми залипсваха музеите, макар и повече като архитектурни пространства сякаш. Дойде време да събера снимките от картини...
Винисиус ди Мораис: Прокълнатите (Появата на поета)
Колцина сме, не знам… Може би един, или пък двама, трима, евентуално четири, пет или пък нищо Може...
Ана Мартинс Маркес
Къщите принадлежат на съседитестраните – на чужденцитедецата – на женитекоито не са искали децапътуванията са на онезикоито никога...
Роберт Валзер: Микроскрипти
От/чрез миниатюрното към гигантското Публикуването на сборника с „Микроскрипти“ на швейцарския писател Роберт Валзер е несъмнено едно от...
Ферейра Гулар: Насекомо
Насекомото е по-сложно от стиха
August Farewell
Прощален пост с изминаващия месец, който беше красив.
Петко Симеонов: Пиле, змия, звяр и дюля
Четирите новели са ситуирани сякаш в едно общо пространство, съчетаващо елементите на определено народна атмосфера, с привтъкани нишки...
Олга Токарчук: Карай плуга си през костите на мъртвите
В този роман писателката не пести словесните си и идейни побутвания, дори недиректни удари към инертното живеене в...
Винисиус ди Мораис: Момчето от острова
Понякога, в най-голямата жега, с котешка стъпка се прехвърлях през прозореца и отивах да легна близо до морето....
Ана Бландиана: Имитация на Кошмар
Румънската поетеса Ана Бландиана (1942) е познато име на българския читател. Нейни стихове са излизали у нас в...
Петър Денчев: Малкият бог на земетръса
Без излишно разнищване на емоционалния катаклизъм, тлеещ в ядрото на романа, Денчев повлича читателя към разпада на един...
Кшистоф Камил Бачински: В очакване на никого
Под равнодушния мрак на алеитeмислите сини и вечерни,вковани в стоманата звездна,текат през нощта във канавката.Пътеки, убоени от Месеца,прибягват...
Юкио Мишима: Морякът, комуто морето обърна гръб
Юкио Мишима пише стегнато и отмерено, на места с изящен замах, който подчертава точния детайл в наративната архитектоника....