Понякога, в най-голямата жега, с котешка стъпка се прехвърлях през прозореца и отивах да легна близо до морето....
Ана Бландиана: Имитация на Кошмар
Румънската поетеса Ана Бландиана (1942) е познато име на българския читател. Нейни стихове са излизали у нас в...
Петър Денчев: Малкият бог на земетръса
Без излишно разнищване на емоционалния катаклизъм, тлеещ в ядрото на романа, Денчев повлича читателя към разпада на един...
Кшистоф Камил Бачински: В очакване на никого
Под равнодушния мрак на алеитeмислите сини и вечерни,вковани в стоманата звездна,текат през нощта във канавката.Пътеки, убоени от Месеца,прибягват...
Юкио Мишима: Морякът, комуто морето обърна гръб
Юкио Мишима пише стегнато и отмерено, на места с изящен замах, който подчертава точния детайл в наративната архитектоника....
Жорж Роденбах: Музей на бегинки
Крехките истории, които Роденбах сплита, сякаш искат повече да запазят във времето духа не на мястото, а на...
Кларис Лиспектор: Съвършенство & Душа светлина
СЪВЪРШЕНСТВО Това, което ме успокоява, е че всичко, което съществува, съществува с една абсолютна прецизност. Дори и размера...
Вера Ганчева: Природата като стил и критерий
На 10 юни си отиде Вера Ганчева – колос в културния и литературен живот в България. Позволих си...
Жозе Гомеш Ферейра: Да живееш вечно също изморява
Слънцето все си е същото и небето все синьо сега е синьо, съвсем чисто синьо, сега пък е...
Карлус Друмонд ди Андради: Усещането за света
Имам само две ръце и усещането за света
Карлус Друмонд ди Андради: Раменете, държащи света
Идва време, в което не се казва повече: Боже мой.Време за абсолютнто изчистване.Време, в което не се казва...
Вислава Шимборска: Към собствения си стих
В най-добрия случайще бъдеш, мой стих, внимателно четен,коментиран, запомнян. В най-лошия случайсамо прочетен. Третата възможност–вярно, написан,но след малко...
Велислав Д. Иванов: Образи и отражения
Сборникът с разкази на Владислав Д. Иванов създава определено очакване още със заглавието си. Образите и отраженията се...
Винисиус ди Мораис: Реката
Капка дъждОще една, и натежалият коремНа земята потрепери.През древнитеУтайки, скалитеПренебрегнати, златоВъглища, желязо, мраморНишка от кристалиХилядолетия далечКрехко тръгнаЖадна за...
Eуженио де Андраде: избрано (1)
"След малко, синият напев на очите ти, когато се смрачават."