Книжна 2018

Миналата година успях да събера 2017 в книги, но тази година повече мисля за автори, откриването ми на нови “мои” такива и задълбаването на отношенията ми с други отпреди.

Иначе цялото книжно приключение 2018 може да се види тук.

Самата 2018 започна с ударна серия дебели книги, които сякаш ми изпиха силите за четене на мащабни произведения и от април нататък (когато оставих “за после” поредната тухлееща прелест, The Unconsoled на Ишигуро, която впрочем чакаме догодина на български). От предишната година влязох с 4321 на Остър – мисля, че за мен това остава книгата и за 2018! С такова удоволствие, бавна лекота, интерес и уют отдавна не бях чел нищо. Веднага след това скочих в Невероятните приключения на Кавалиър и Клей на Майкъл Шейбон, от когото напоръчах доста неща и прочетох още. Шейбон е едно от откритията ми за 2018 и съм решил да погледна още колкото може повече от него; забелязах, също така, че го чета значително по-осезателно на български. След него реших, че е крайно време да се запозная с Франзен и взех Свобода за първата ни среща, малък епос! Следващата година съм си обещал Поправките. Междувременно, прочетох и Аркадия на Иън Пиърс, така и не успях за се събера да напиша нещо за тази толкова приятна книга. Мураками и 1Q84 продължи серията на дебелите книги, която прикючи с възхода си напролет и абсолютния връх при Хала на Нейтън Хил. В края на годината някак успях да се върна при дебелите книги първо с Мозайка от убийства на Хоровиц (което се оказва и първият ми, и то доста успешен, опит с криминале), но най-съществено с Изповядвам на Жауме Кабре, което ми върна вярата, че мога да чета и да се наслаждавам на плътни, мащабни и огромни романи.

Сега за авторите, както всъщност ми беше мисълта.

Безспорно, най-голямото откритие беше Паскал Киняр. Скитащи сенки е една от онези тънки книжки, които смилах месеци наред и със сигурност е едно от най-хубавите неща, които съм чел. Не понася лесно на всеки, също. През лятото прочетох от него и Tous les matins du monde, тя обаче не остана с нищо в мен.  Les solidarités mystérieuses помня, че имаше места, с които в момента, когато я четях, ми въздействаше.

Джулиан Барнс! Когато тръбях наляво и надясно колко прекрасен автор съм открил, се оказа,че едва ли не всички знаят от години за него, понеже е превеждан. Sense of an Ending беше първата, а после The Only Story. Поне още една-две негови ме чакат на хартия плюс още няколко в електронен вариант. А брат му, Джонатан Барнс, е сигурно най-известният Аристотелист в Европа, много краткият му увод към Аристотел е връх.

Няма как да пропусна Йенс Кристен Грьондал, от когото и през следващата година ще прочета нещо. Прекрасна е датската литература, с която и изпращам настоящата година.

Галин Никифоров ми стоеше в периферното зрение отдавна, но едва тази година имах възможността да се запозная с нещо негово – най-напред с последната му книга Тяло под роклята, която ми изправи косите, а после и с Къщата на клоуните, която беше някакво странно и мрачновато удоволствие. Ще гледам вече следващата най-накрая да бъде Лисицата,на която всъщност се каня откакто съм чул за него.

От Яна Букова четох второто издание на сборника с разкази К като всичко и най-новата ѝ потрисаща стихосбиркаЗаписки на жената призрак, която ме остави известно време в ступор и изобщо не знам как се реших да си събера мислите в някакъв текст за нея. Преводите ѝ на Пиндар, с които също се запознах, ме изъплниха с тиха възхита, а като видях, че фрагментите на Сафо в неин превод ще се преиздават двуезично, свят ми се завъртя. Любим автор и това си е! През идната година си пожелавам да си намеря и първите ѝ стихосбирки.

В този ред на мисли, приключвам с кратко изброяване на поезията, с която имах възможността да общувам, и която ще остане в тази година, къде като спомен, къде като оставила нещо повече: Обратното на слънчогледа на Цочо Бояджиев, Анотологията на латвийската поезия в съставтелство на Аксиния Михайлова, двуезичното издания на Неруда, Ева Липска и Анна Лазарова!!!

Няма как, а и няма нужда да пиша за абсолютно всичко, което съм чел или за това, което не ми е направило чак толкова впечатление или много по-малко от очакваното (като Хазарския речник на Павич), но само ще спомена Пещерата на идеите на Сомоса и Как се пътува със сьомга на Еко. Прелестни четива! Споменавяйки Еко, се сещам за няколкото нехудожествени четива, които остават извън настоящия текст, за тях бих се радвал да разкажа набързо лично 🙂

През 2019 ме чакат Гайто Газданов, още Сигизмунд Кржижановски и Галин Никифоров, дай Боже още Грьондал и Петре Хьог, още Барнс, надявам се най-накрая Стефан Цвайг и кой знае още какво. Решил съм да чета повече стари автори, т.е. такива, които познавам, отколкото да се хвърлям на нови неща. Да видим какво ще се окаже в последствие.

Хайде да идва по-скоро!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s