В тъжните дни не говорим за птици

Жозе Аугустиньо Баптища „едно мълчание, по-голямо от бавността на плажовете“ *„КРАЙСтава къснои аз престанах да те очаквам. Всички пристанища около мен се затваряти гората става все по-гъста – не се вижда полянка, през която да минаватживотните и човекът от някога. … Нататък В тъжните дни не говорим за птици

Дулсе Мария Кардозо: Всичко това е любов

От почти всеки живот би излязла калпава книга поради безумните истини, от които е съставен. Вярно е също, че някои неща могат да се кажат едва когато станат други или поне когато имат вече друго значение. Последната книга на португалската … Нататък Дулсе Мария Кардозо: Всичко това е любов

Роберт Зееталер: Цял един живот

Но от няколко дни отново скова студ и заваля такъв продължителен и гъст сняг, сякаш с вездесъщата си мекота щеше да погълне местността и да задуши всичко живо и всеки шум. Номинираният за Ман Букър Интърнешънъл (2016) роман на Роберт … Нататък Роберт Зееталер: Цял един живот

Сигизмунд Кржижановски: Автобиография на един труп

Втората книга от Кржижановски, която се появява у нас след сборника с разкази „Итанесиес“ е отново сборник, този път с по-големи творби, които в някаква степен могат да се определят като новели. Преводът е отново на Даря Хараланова, издателството – … Нататък Сигизмунд Кржижановски: Автобиография на един труп

Петя Хайнрих: Лимне 2

Лимне 2 е втората книга с фрагменти поезия, поетизирана проза и пътеписи на Петя Хайнрих. Заглавието заиграва с гръцката дума за залив и воден басейн изобщо λίμνη. Текстовете често са разположени край река или водоем, размиват се, но е кънтят … Нататък Петя Хайнрих: Лимне 2

Clarice Lispector: The Passion according to G.H.

Кларѝс(и) Лиспектор (10 дек. 1922 – 9 дек. 1977) стигна до мен през препоръката на приятел от Бразилия. До този момент дори нямах представа, че в България вече са излезли две нейни книги – сборниците разкази „Чуждестранният легион“ (изд. Жанет … Нататък Clarice Lispector: The Passion according to G.H.

Александър Байтошев, Чучелото и Мракът

Когато ми написа последното писмо, Забравих звуците. Остана само тишината.  Ти си тишината. Понякога литературата е преживяване не само чрез четене. На 26 феврури 2019 в рамките на вече десетина годишния литературен клуб Спирт енд Спирит в „Петното“, Пловдив, се … Нататък Александър Байтошев, Чучелото и Мракът

Йордан Радичков и Северът

Има един особен вид текстове, които стоят сякаш встрани от потока на литературата. В тях отсъства историята сама по себе си, няма го някаквото послание, полезното, нужното, разпускащото, заради което посягаме към писаното слово. Няма я фактологията, която вече може … Нататък Йордан Радичков и Северът

Даниел Келман: Тил

В „Тил“ Келман преплита легендарното и историческото в една шарена текстура, в която читателят ту се губи из малките държавици на Германия от ХVII в. и сложните отношения по време на тридесетгодишната война, спъва се из детайлите от живота и света по това време, ту потъва в легендарния свят на близкия север, донякъде познат ни като атмосфера от приказките на братя Грим. Нататък Даниел Келман: Тил

Спомени от Европа, която не помним

Когато говорим за история, историчност и историческо разказване, трябва да си даваме сметка за няколко неща. Първото е, че съществуват различни исторически протичания на времето, оттам и различни говорения за тях. Общото за някаква група хора време и разказът за … Нататък Спомени от Европа, която не помним

Марин Бодаков: Мечка Страх

Последната стихосбирка на Марин Бодаков се появи в края на миналата година, в сърцето на неастрономическата зима и това засили още повече начинът, по който думите му се четях – като зимни. Нататък Марин Бодаков: Мечка Страх

Херман де Конинк: Площите на паметта

Мъглата е неотмиванетона нещо хубаво, което вече е постигнато.Мъглата е за щастие почти несъществуване,повече не трябваи още малко може.Ти остана дълго.Мъглата малкослед това.Почти виждам още очите ти.Мъглата е: още едва. Има поезии, които са по особен начин близки, макар езикът, … Нататък Херман де Конинк: Площите на паметта